Патрон

Патрон

Патрон

      Д-р Петър Берон, известен и с име Петър Хаджи Берович, е роден през 1795 г. (1880 г.) в Котел. Баща му Хаджи Беро, абаджия по професия, бил заможен и почитан от съгражданите си. Първото си образование Берон получил в родния си град, прочут със своите училища през онова време. Като напуснал училището, малкият Петър останал при баща си да учи занаят. През поредната руско-турска война обаче баща му бил ограбен и разорен от турците, изгубил състоянието си и Берон се принудил да напусне Котел, за да търси работа другаде.

    През 1815 г. той се установява във Варна при майстор – абаджия, а след две години заминал за Букурещ, където постъпил в училището на прочутия тогава елински учител Вардалах, при когото следвал три години, изучил новия и стария гръцки език и получил солидно класическо образование. В Букурещ Берон се издържал, като давал частни уроци.

    През 1821 г. заминал за гр. Брашов, Трансилвания. Тук се запознал с българина от Сливен Антон Йованович, на чиито деца Берон станал учител. В този град той попаднал в условия, които създават от него благодетел на българския народ и възродител на българскито училище. Сам Антон Йованович е бил образован и родолюбив българин, подпомагал българската емиграция, както и български младежи да следват в чужди училища. Берон сам минал през килийната наука с нейната училищна методика и следвал в Букурещ други науки и при училище с друга организация, разбрал колко много е несъвършено българското килийно училище. А като частен учител той е имал възможност не само да преподава „нови” науки, но и да прилага по-правилен метод, като практикувал така, както е видял при учителя си в Букурещ и както е научил от наблюдаването на училищата в Брашов.

    Учителската дейност възбудила у Берон интерес към българското образование и му внушила мисълта да работи за подобрението му. Съставеният от Петър Берон буквар („Рибен буквар”), с който си служил в ръкопис като частен учител, бил напечатан през 1824 г. със средства на Антон Йованович. Последният обикнал Берон и го изпратил да придружава децата му на учение в Германия, където и Берон следва медицина.

През 1832 г. той завършил Мюнхенския университет и заминал за Букурещ, където станал лекар на частна практика. Същата година отишъл в Крайова, където е назначен за окръжен лекар.

    През 1839 г. Берон се отказал от професията си и със свои роднини образувал търговско дружество, ръководено от Н. Христов. Търговските работи на дружеството вървели много добре, ала след смъртта на Н. Христов дружеството през 1853 г. се разтурило. Благодарение на спестовността и трудолюбието си Берон спестил богатството, което не само му осигурило издръжката, но му позволило и да прави благодеяния. През 1840 г. той купил от д-р Ферарис в околността на Крайова чифлик, от който получавал добри приходи.

    Любящ науката и осигурен материално, той се отдал на научни изследвания. За тази цел през 1842 г. заминал за Париж и се увлякъл в изучаването на физико-математическите и природни науки. Плод от този труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 15 тома. Той често напускал Париж и посещавал Румъния по свои частни работи. През 1853 г. Берон направил завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на последното оставил един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги Георгиев.

    През 1871 г. Берон дошъл за последен път в Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка с имота си, по който било заведено дело пред румънските съдилища. Той отседнал в чифлика си, ала няколко дена преди да се гледа делото му, Берон бил намерен умъртвен в стаята си. Благодетелят на българския народ, истински християнин по характер, който през целия си живот е правил само добро, починал от насилствена смърт, в момент, когато е искал да осигури своите богатства, завещани от него, да бъдат употребени за образователните нужди на българския народ.

    След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълняват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част била отделена за котленската община, а останалата – за постройката на българската мъжка педагогическа гимназия „Д-р Петър Берон” в Одрин, която от 1897 г. -1898 г. година е почнала да се издържа от средствата на завещанието.

    Петър Берон пръв разбира новите образователни нужди на народа и пръв ги теоретизира в предговора на своя буквар. Но той не се ограничава само като теоретик. Берон съставя буквар, за да даде на българските деца светски познания на простонароден говорим майчин език и с него изпреварва десетина години съществуващите учебници. За да възроди своя народ чрез училищата, Берон отива още по-далеч: отваря училища и ги издържа със свои средства, подпомага българи младежи в чужди училища; откупва книги, за да подкрепя българската книжнина; търси подготвени лица, за да ги изпрати учители в България; непрекъснато се интересува за успеха на училищата в родния си край и крои планове за организирането им. В своя „Буквар с различни поучения” д-р Петър Берон отправя призив: „Трябва да се силим, колкото е възможно, да се печатат повече книги на нашия език за учението на нашия народ, защото стига от как се намира от толкова време в темнота без наука. Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всички наши едноплеменници, и да се умножи науката в нашето отечество”.

Стихотворение за Петър Берон

Град Котел – синьо като мълния котле, в дълбините на Балкана - пуснато като във кладенец.

Оттам едно момче със тъничко вратле
преди два века гледаше звездите изненадано.
То тръгна към голямата наука,
навървило цървулки на бос крак,
нагъваше то просеника, лука,
но учеше със български мерак.
Напред вървеше с крачки исполински
и в Хайделбергския многовековен факултет
подобно Фауст заговори на латински.
И като Фауст той за доктор бе приет.
И тръгна докторът: Париж, Берлин и Лондон.
Той беше астроном, математик, физик,
общественик, лечител, радетел любороден,
владеещ чуждите езици като свой език.
Огромен ум, обхванал цялата вселена:
комети, атоми, флуиди и звезди.
Той бе академик – без академия,
свободен дух, той в робство се роди.
Той стана докторът на робското невежество,
отворил школи в село и в град.
Той беше първият учител наш по нежност
към учещия се младежки свят.
Нам древността ни даде своите букви.
Паисий даде ни история и жар,
но бяха нашите деди нeуки,
с кръвта си пишеха, но нямаха буквар.
И ето го букварчето с оная рибка лека,
която волно пори сините вълни.
О, никой том в никоя библиотека
не е пробуждал толкоз вяра в нови дни.
Като имане го предават старците на внуците,
чинът разклаща древния султански трон.
Като предпролет има и предреволюция
и Левски можеше да се роди подир Берон.
И вече можеше да има български театър,
поезия и музика и книжнина.
Защото тая рибка хвърковата обходи бързо цялата страна.